Тази тема съдържа 0 отговора, има 1 участник, и последно в нея писа "Съвети в земеделието" ООД "Съвети в земеделието" ООД преди 3 години, 4 месеца

Преглеждане на 1 пост (от общо 1)
Автор Отговори
Автор Отговори
17.09.2014 at 9:55 #7316
"Съвети в земеделието" ООД
"Съвети в земеделието" ООД
Експерт

Профилактично-диагностични мероприятия за

предпазване на овцете и козите от заразни паразитни болести

 

 

Заразни болести

 

Бруцелоза. Заразна болест по животните и човека. Протича хронично (скрито). Проявява се с аборти, треска, преждевременни раждания, възпалителни процеси на половите органи и мастити. При кочовете и пръчовете са характерни хронични възпаления на семенниците.

Профилактика. Изследват се кръвни проби по следната схема:

  • двукратно от всички абортирали овце непосредствено
  • след аборта и 15-30 дни по-късно;
  • от 20% от овцете Във вътрешността на страната в незасегнатите стада;
  • от 50% от овцете в граничните общини;
  • от 100% от овцете в граничните селища.

 

Заразен епидидимит по кочовете. Хронично протичаща болест.

Характеризира се с безплодие и аборти при овцете. При кочовете протича с увеличение или намаление на обема на семенниците. Външно се наблюдава добре оформена асиметрия. Осеменителната способност на спермата е загубена или намалена.

Профилактика. Изследват се двукратно кръвни проби от 100% от кочовете 2 месеца преди започване на случната кампания и до 30 дни след приключването й

 

Група остропротичащи вносни болести – шап, шарка, син език, артрит – енцефалит Това са екзотични (вносни) болести, протичащи тежко и с големи стопански загуби. У нас с най – голямо епизоотологично и икономическо значение са:

 

Шап. Остра, силно прилепчива болест по двукопитните животни – говеда, овце, кози, свине, сърни, елени и др. Проявява се с треска и везикулозни екзантеми (афти) по лигавиците на целия храносмилателен апарат, по кожата на вимето и в междукопитната цепка. Най – тежко боледуват говедата и свинете. Стопанските загуби се дължат главно на голямата смъртност (50 – 70%) при младите животни, силно намаляване на млякото и прираста, масовити аборти, големите разходи за ограничаване и ликвидиравне на заболяването.

 

Шарка. Остро протичаща, силно прилепчива болест. Започва с висока температура, омърлушеност, отичане на клепачите, слизесто-гнойни изтечения от очите. След 3-4 дни се появяват кожни изриви, които по- късно засъхват в кафяви крусти (фиг. 5). Смъртността варира в широки граници в зависимост от формата на заболяването, сезона и допълнителните бактериални усложнения. При овцете тя е от 2 до 50%, а при агнетата – може да достигне и над 80%.

Профилактика: При всички заболявания от групата на остропротичащите Вносни болести се извършват лабораторно-диагностични изследвания в граничещите с Турция и Гърция райони.

 

При появата на шап в страната около огнището се оформят 3 зони:

Зона А (заразена). При появата на шап стопанството или селището се поставят под усилена Възбрана със строги ограничителни мерки и охрана от органите на полицията и армията. Здравите Животни незабавно се Ваксинират. За ограничаване на заболяването, според епизоотичната обстановка В огнището, заболелите и възприемчивите животни може да бъдат ликвидирани.

Зона Б ( застрашена). На стопанствата застрашени от заразяване се налага Възбрана – по-лека ограничителна мярка, съпроводена с оборно отглеждане на възприемчивите животни, масови ваксинации и постоянни прегледи.

Зона В (предпазна) Ограничава се движението на възприемчиви животни, които масово се ваксинират.

При появата на шарка стопанството или селището се поставят под възбрана. Заразените стада се изолират оборно и пасищно, а при съответната ситуация се унищожават. Здравите животни се ваксинират, като се прави кръгова ваксинация около огнището.

 

Ку-треска. Заразна болест по овцете, козите и говедата. Предава се и на човека. Протича с липса на апетит, висока температура, изтечения от носа и очите, бронхопневмония, мастити. Често признаците са скрити и болестта се установява след аборта.

Профилактика. Извършват се сондажни изследвания на кръв от овце и кози в районите, където е установено заболяването.

 

Антракс. Заразна болест по всички видове домашни животни и човека. При овцете и козите протича най- често в остра и свръхостра форми, завършващи със смърт. Предаването на инфекцията става главно на пасищата. Причинява се от силно устойчиви спори на антраксния бацил, престояващи до 20-30 г. в почвата.

Профилактика. Двукратно ваксиниране през 6 месеца на всички овце в стационарните огнища и в радиус от 10 км.

 

Еднократно ваксиниране (напролет) в селищата, в които през последните 30 г. е констатирано заболяването.

 

Ентеротоксемия. Заразна болест по овцете. Има сезонен характер. У нас болестта се проявява масово към края на зимата, а понякога и през есента. Протича най-често в свръхостра форма, почти без признаци. Завършва със смърт. Острата форма на заболяване се характеризира с диария, тъмно оцветена урина, извратен апетит, слабост, спазми. Животните изпадат в кома и 24-48 ч. след заболяването умират.

Профилактика. Еднократно ваксиниране на овцете един месец преди раждане и двукратно – на всички агнета над 3-месечна възраст.

 

В стационарните огнища се прави смесена ваксина срещу ентеротоксемия, причинена от типовете С и Д.

 

Заразна ектима. Заразна болест по овцете и козите. Проявява се с изриви по устните и по-рядко по кожата на копитната цепка, копитния венец, срамните устни, перинеума и вимето. Среща се най-често през пасищния сезон. Вирусът попада в организма при наранявания и драскотини по кожата на устните, по венеца, по копитната цепка и др. Тежките форми, особено при младите животни, завършват със смърт.

Профилактика. Ваксинират се бременните овце, шилетата и отрасналите агнета в засегнатите селища и стада, а в депата – животните преди износ.

 

Листериоза (силажна болест). Болест по бозайниците, птиците и човека. Проявява се с признаци на септицемия, възпаление на мозъка, парализи, възбуда, буйство, аборти и смърт. У нас се среща предимно през есенно-зимните и ранните пролетни месеци. Предразполагащи условия са простудата, прегряването, допускането на грешки 6 храненето ( изхранването на нискокачествен силаж) и др.

Профилактика. В  стопанствата, където е установено заболяването, се прави еднократно ваксиниране на овцете през октомври-февруари.

 

Копитен гнилец. Подостро или хронично протичащо заболяване с язвено-некротични промени по кожата и мукозите. При овцете и козите се среща в три форми, но най-често срещана е копитната болест. Започва с куцане с един или повече крака. Отначало се забелязва зачервяване и болезнен оток на междукопитната цепка и на венеца, а в дълбочина се развиват гнойно-некротични процеси. Животните се залежават и отслабват. Заболяването може да завърши със смърт.

Профилактика. Ефикасни ваксини няма. Профилактичните мероприятия се свеждат до редовно почистване и подрязване на копитата. При заболяване се правят дезинфекционни бани. Трябва да се избягва продължителната паша В мочурливи пасища, придвижване по каменисти и кални пътища.

 

 

Паразитни болести

 

Краста. Хронично протичащо заболяване. Проявява се с изменения по кожата, придружени със силен сърбеж, опадане на вълната и смущения В целия организъм. Младите животни силно изостават В развитието си, а възрастните намаляват теглото и млеконадоя си (фиг. 8). Предизвиква се от микроскопични кърлежчета, хранещи се с епителните клетки на кожата и тъкан-ните течности. При острата форма засегнатите животни обикновено умират.

Профилактика и лечение. Двукратни бани (след стрижбата и през есента) на всички овце през 7 дни в селищата, където е установено заболяването през последните 2 години.За индивидуално третиране може да се използват и лекарствени средства, прилагани вътрешно или с инжекции.

 

Пироплазмидози (кърчан). Остро протичащи заболявания, предизвикани от група едноклетъчни организми, които паразитират в еритроцитите на домашните и на дивите Животни. Заболяването се предава чрез пасищните кърлежи от болните на здравите животни при кръвосмучене. Протича бързо с висока температура, жълтеница и висока смъртност.

Профилактика и лечение. Срещу кърлежите се препоръчват бани на всички овце през юни – юли. В стационарните огнища овцете се третират с анти-пироплазмидозни средства. Мероприятието е известно като "беренлизация".

 

Естроза. Хронично протичащо паразитно заболяване. Проявява се със слизесто-гнойно възпаление на лигавицата на носната кухина и на синусите. Придружено е с лъжливо въртоглавие, възбуда и затруднено дишане. При масивни инвазии болестта протича тежко и завършва със смърт. Причинява се от Овчата муха. Ларвите й паразитират в носните и черепните празнини на овцете.

Профилактика и лечение. В селищата с констатирано заболяване овцете се обезпаразитяват двукратно -през юни-юли и в началото на ноември. Там, където то е силно разпространено, жвотните се третират допълнително през януари-март.

 

Парамфистоматоза. Паразитно заболяване на дванадесетопръстника и на сирището. Животните се заразяват на пасищата и на водопоите, затова се среща предимно при екстензивния тип на отглеждане. След първоначалния остър стадии болестта протича хронично. Снижаването на млеконадоя достига до 50%.

Профилактика и лечение. Еднократно обезпаразитяване на всички овце след приключването на пашата и прибирането на стадата в оборите.

 

При необходимост процедурата може да се повтори през пролетта, преди животните да бъдат изкарани на паша.

 

Фасциолоза (едър метил). Паразитно заболяване на черния дроб. В началото (през есента) протича остро, а през останалата част от годината – хронично, с големи стопански загуби от смущения В растежа и от намалена продуктивност. Среща се предимно в мочурливи райони. Междинни гостоприемници са сладководните охлювчета.

Профилактика и лечение. В стада и райони, където заболяването е широко разпространено, се извършва двукратно обезпаразитяване на всички овце и кози през есенно-зимния сезон и еднократно – в края на зимата и началото на пролетта.

 

В райони със слабо разпространение на болестта се провежда едно третиране през есента след прибиране на животните в оборите и едно – в края на зимата преди излизането им на паша.

 

Дикроцелиоза (дребен метил). Заболяване на черния дроб, протичащо субклинично. Проявява се главно със слабеене и намаляване на млеконадоя, студени подкожни отоци В между-челюстното пространство и по корема. Животните се заразяват на пасищата от ранна пролет до късна есен. Междинни гостоприемници са сухоземните охлювчета и мравките.

Профилактика и лечение. Еднократно обезпаразитяване през октомври-ноември на Всички овце, прибиращи се от паша.

 

При широко разпространение на болестта се прави още едно третиране през юни – юли.

 

Мониезиоза. Пасищна паразитоза, която протича с катарално възпаление и атрофия на тънките черва. Води до смущения в обмяната на веществата, растежа, развитието и общото състояние на животните. При агнетата обикновено протича по-тежко. Междинни гостоприемници са пасищните кърлежчета.

Профилактика и лечение. Срещу Мониезия еспанза агнетата се третират двукратно (през 20 дни) в периода май – юни.

 

Срещу Мониезия бенедени животните се третират еднократно през септември-октомври.

 

Трихостронгилидози. Това е обобщеното наименование на група паразити, обитаващи белия дроб и стомашно-чревния канал на преживните животни. Заразяването става главно на пасищата. При възрастните животни протича обикновено хронично. При силно опаразитените агнета и шилета много често завършва със смърт и големи стопански загуби.

Профилактика и лечение. Агнетата и шилетата се обезпаразитяват през юли – август, а овцете – през октомври-декември.

 

Диктиокаулоза. Пасищна паразитоза на бронхите и трахея-та. Проявява се като бронхопневмония с леко повишена температура, суха и кратка кашлица, която по-късно става влажна, болезнена с тежки пристъпи. Силно опаразитените животни обикновено умират.

Профилактика и лечение. Овцете се обезпаразитяват през есенно-зимния период (октомври-декември), а агнетата и шилетата – през юли – август.

 

Преглеждане на 1 пост (от общо 1)

Трябва да влезете в системата да за отговорите в тази тема.